Моят опит с диагнозата не беше линеен.
Започна с панически атаки, сърцебиене, силна тревожност, депресия. Вярно, че минавах през труден период от живота си, но някак си самата настройка и устойчивост на проблемите ми беше поставена под въпрос. Точно това ме накара да се усъмня, че имам здравословен проблем — и така всъщност се оказах права.
Откриха ми Хашимото. Но вместо подкрепа, срещнах лекарско равнодушие - сякаш е нещо нормално да имаш хормонално заболяване, въпреки това че има много засегнати от него. Но това нито ме успокои, нито ми помогна да реша проблемите си. Лекарите, които ме преглеждаха просто ме лекуваха с едно изписване на лекарство, което не елиминираше симптомите ми, нито нуждата да си вкарам здравето в ред. Около две години се въртях в омагьосан кръг, лекарите не можеха да намерят точната доза, което всъщност е доста чест проблем при ранно диагностицирани пациенти. Причината е проста, но рядко обяснявана: имунната система унищожава здрава тъкан по собствено усмотрение — и това постоянно променя нуждата на тялото от хормон и това е за сметка на цялостното емоционално и психично здраве.
И така моят живот вече близо 3 години се крепи върху темата за здравето. Докато всичко това не ескалира до една стряскаща диагноза - положителна биопсия за рак, която ме принуди да преосмился цялостно грижата за здравето си и да взема нещата в свои ръце. Последва операция и отстраняване на жлезата. И точно тогава осъзнах колко сама съм с болестта. Най-шокирана останах, когато отидох на преглед при онколог, след като от клиниката след операцията ме бяха консултирали да посетя онколог, той едва ли не ме отпрати — каза ми, че след като не съм на химиотерапия или нямам разсейки, има много по-зле от мен и изобщо нямам работа там. Не исках това да чуя. И никой не иска да чуе това. Това беше най-отчайващото нещо, което ме накара да искам да направя някаква промяна с това, което мога и това което знам.
Здравната система в България за никой не е тайна, че тя нито е гъвкава, нито кооперативна, нито иновативна. Тя е създадена реактивно, основно лекува вече заболели пациенти с медикаменти и протоколи, които са създадени за "масата", а не с мисъл за пациента, няма достъпна надеждна информация за пациентите, нито поддържаща подкрепа, за тези които минават през социална изолация в следствие на щитовидни и онко заболявания. Смята се за даденост, след като много хора минават през това, значи всичко е наред и не е нужно да правим нищо. За мен обаче това е аларма, не приемане като статичен факт.
Това е и моята мисия. Създадох Aether Holistics, за да реша точно тези проблеми — защото знам от опит какво означава да си сам.
Моят опит с диагнозата не беше линеен.
Започна с панически атаки, сърцебиене, силна тревожност, депресия. Вярно, че минавах през труден период от живота си, но някак си самата настройка и устойчивост на проблемите ми беше поставена под въпрос. Точно това ме накара да се усъмня, че имам здравословен проблем — и така всъщност се оказах права.
Откриха ми Хашимото. Но вместо подкрепа, срещнах лекарско равнодушие - сякаш е нещо нормално да имаш хормонално заболяване, въпреки това че има много засегнати от него. Но това нито ме успокои, нито ми помогна да реша проблемите си. Лекарите, които ме преглеждаха просто ме лекуваха с едно изписване на лекарство, което не елиминираше симптомите ми, нито нуждата да си вкарам здравето в ред. Около две години се въртях в омагьосан кръг, лекарите не можеха да намерят точната доза, което всъщност е доста чест проблем при ранно диагностицирани пациенти. Причината е проста, но рядко обяснявана: имунната система унищожава здрава тъкан по собствено усмотрение — и това постоянно променя нуждата на тялото от хормон и това е за сметка на цялостното емоционално и психично здраве.
И така моят живот вече близо 3 години се крепи върху темата за здравето. Докато всичко това не ескалира до една стряскаща диагноза - положителна биопсия за рак, която ме принуди да преосмился цялостно грижата за здравето си и да взема нещата в свои ръце. Последва операция и отстраняване на жлезата. И точно тогава осъзнах колко сама съм с болестта. Най-шокирана останах, когато отидох на преглед при онколог, след като от клиниката след операцията ме бяха консултирали да посетя онколог, той едва ли не ме отпрати — каза ми, че след като не съм на химиотерапия или нямам разсейки, има много по-зле от мен и изобщо нямам работа там. Не исках това да чуя. И никой не иска да чуе това. Това беше най-отчайващото нещо, което ме накара да искам да направя някаква промяна с това, което мога и това което знам.
Здравната система в България за никой не е тайна, че тя нито е гъвкава, нито кооперативна, нито иновативна. Тя е създадена реактивно, основно лекува вече заболели пациенти с медикаменти и протоколи, които са създадени за "масата", а не с мисъл за пациента, няма достъпна надеждна информация за пациентите, нито поддържаща подкрепа, за тези които минават през социална изолация в следствие на щитовидни и онко заболявания. Смята се за даденост, след като много хора минават през това, значи всичко е наред и не е нужно да правим нищо. За мен обаче това е аларма, не приемане като статичен факт.
Това е и моята мисия. Създадох Aether Holistics, за да реша точно тези проблеми — защото знам от опит какво означава да си сам.
