Казвам се Моника Стоянова и съм основател на Aether Holistics. Обикновено представянето ми започва с професиите ми: продуктов дизайн, UX изследвания, продажби, маркетинг. Но истинският отговор на въпроса „защо тази фондация" започва другаде, а именно кабинетите, през които минах със собствената си диагноза.
Моят опит с диагнозата не беше линеен. Започна с паник атаки, сърцебиене, тревожност и депресия. Минавах през труден период от живота си, но самата ми устойчивост беше поставена под въпрос и това ме накара да се усъмня, че имам здравословен проблем, и така всъщност се оказах права.
Откриха ми Хашимото. Но вместо подкрепа срещнах лекарско равнодушие, сякаш е нещо нормално да имаш хормонално заболяване, въпреки че много хора са засегнати от него. Това нито ме успокои, нито ми помогна да реша проблемите си. Лекарите, които ме преглеждаха, просто ме лекуваха с изписване на лекарство, което нито премахваше симптомите ми, нито ме насочваше как да си вкарам здравето в ред. Около две години се въртях в омагьосан кръг: лекарите не можеха да намерят точната доза, което всъщност е доста често срещан проблем при ранно диагностицираните пациенти. Причината е проста, но рядко обяснявана: имунната система унищожава здрава тъкан по собствено усмотрение и това постоянно променя нуждата на тялото от хормон, за сметка на цялостното емоционално и психично здраве.
Така животът ми близо три години се въртеше около здравето, докато всичко това не ескалира до стряскаща диагноза: положителна биопсия за рак, която ме принуди да преосмисля цялостно грижата за здравето си и да взема нещата в свои ръце. Последваха операция и отстраняване на жлезата.
Точно тогава осъзнах колко сама съм с болестта. Най-шокирана останах от прегледа при онколог, при когото клиниката ме насочи след операцията: той едва ли не ме отпрати. Каза ми, че има много по-зле от мен и изобщо нямам работа там. Не очаквах да чуя точно това. Никой не иска. Това беше най-отчайващото нещо, наред с липсата на информация и хилядите проблеми и лутане в системата и точно то ме накара да искам да променя нещо.
Не мисля, че лекарите са лоши хора и вярвам, че те самите са ограничени от обстоятелствата на публичната здравна система. Системата в България е създадена да лекува реактивно, тоест вече заболелите, с протоколи за „масата“, а не с мисъл за конкретния човек. Няма достъпна, надеждна информация за пациентите и няма поддържаща подкрепа за тези, които след щитовидно или онкологично заболяване се оказват изолирани. Приема се за даденост: щом много хора минават през това, значи всичко е наред. За мен това е аларма, а не факт, с който да се примиря.
За мен най-стряскащото е, че според статистиката 1 от 5 жени има хормонално нарушение. Това показва колко много жени носят товара на хронично заболяване, което нарушава качеството им на живот. Аз лично смятам, че здравната промоция трябва да е част от всяка здравна система през 21 век, тъй като имаме ресурсите за това, но липсва желанието. Най-тревожното е, че тези заболявания, когато не се лекуват, могат да водят до усложнения: инсулинова резистентност, безплодие, депресия и други. А в България ендокринните заболявания са много и растат всяка година и не смятам, че е налудничаво да се изискват профилактични прегледи на щитовидната жлеза.
Най-големият проблем според мен е, че здравето на щитовидната жлеза не се разглежда цялостно и не се препоръчва интегративен подход за справяне със симптомите. Разбира се, това не изключва медицинско лечение. Но ако в лекарския кабинет се говореше и за насоки по храненето, а пациентите разбираха по-добре механиката на хормоналните проблеми, симптомите биха могли да се облекчат с подходящите методи. А те са прости: сън, спокойствие, навици, начин на хранене, спорт. Това е адски просто, но системата е направена така, че да обърква повече, отколкото да отговаря на въпроси или да улеснява.
Това е и мисията на Aether, в отговор на това, че в социалните медии е пълно с псевдогурута, които искат да припечелят на гърба на пациентите и могат да разпространяват опасна за тях информация. Целта на Aether е да се бори с това. Истината е, че моите проучвания показват, че пациентите имат нужда от качествена и надеждна информация, която да не е написана на академичен език, а на обикновен, общочовешки език. Имат нужда и да знаят към кого да се обърнат и къде могат да намерят телефони, ресурси и актуална информация за болници, специалисти и така нататък.
Друго важно нещо, което забелязах и с което лично съм се сблъсквала, е, че около хормоналните заболявания има сериозна стигма и газлайтинг, което създава чувство на социална изолация. Пациентите често минават сами през симптомите си и това създава пропаст и самота. Бих искала и близките да са информирани и по-търпеливи към пациентите и ще търсим начини да ги информираме. Често и лекарите казват: „Можеш да живееш с това.“ Да, на практика е така, но това изисква да промениш навиците и приоритетите си и да започнеш да се грижиш повече за себе си.
Aether Holistics е фондация в обществена полза, регистрирана в началото на 2026 г. Влагаме много личен и доброволен труд, за да изградим система, която да бъде гръб на пациентите. Изграждаме я стъпка по стъпка, с много любов, с малък екип, с доброволци и със специалисти, които са по-прогресивни и прегръщат идеята и мисията. Създадохме и общност, Aether Circle, която тепърва ще развиваме като пространство за жени, които знаят какво значи да носиш невидима диагноза. Ще организираме събития и срещи, за да изграждаме това заедно.
Казвам се Моника Стоянова и съм основател на Aether Holistics. Обикновено представянето ми започва с професиите ми: продуктов дизайн, UX изследвания, продажби, маркетинг. Но истинският отговор на въпроса „защо тази фондация" започва другаде, а именно кабинетите, през които минах със собствената си диагноза.
Моят опит с диагнозата не беше линеен. Започна с паник атаки, сърцебиене, тревожност и депресия. Минавах през труден период от живота си, но самата ми устойчивост беше поставена под въпрос и това ме накара да се усъмня, че имам здравословен проблем, и така всъщност се оказах права.
Откриха ми Хашимото. Но вместо подкрепа срещнах лекарско равнодушие, сякаш е нещо нормално да имаш хормонално заболяване, въпреки че много хора са засегнати от него. Това нито ме успокои, нито ми помогна да реша проблемите си. Лекарите, които ме преглеждаха, просто ме лекуваха с изписване на лекарство, което нито премахваше симптомите ми, нито ме насочваше как да си вкарам здравето в ред. Около две години се въртях в омагьосан кръг: лекарите не можеха да намерят точната доза, което всъщност е доста често срещан проблем при ранно диагностицираните пациенти. Причината е проста, но рядко обяснявана: имунната система унищожава здрава тъкан по собствено усмотрение и това постоянно променя нуждата на тялото от хормон, за сметка на цялостното емоционално и психично здраве.
Така животът ми близо три години се въртеше около здравето, докато всичко това не ескалира до стряскаща диагноза: положителна биопсия за рак, която ме принуди да преосмисля цялостно грижата за здравето си и да взема нещата в свои ръце. Последваха операция и отстраняване на жлезата.
Точно тогава осъзнах колко сама съм с болестта. Най-шокирана останах от прегледа при онколог, при когото клиниката ме насочи след операцията: той едва ли не ме отпрати. Каза ми, че има много по-зле от мен и изобщо нямам работа там. Не очаквах да чуя точно това. Никой не иска. Това беше най-отчайващото нещо, наред с липсата на информация и хилядите проблеми и лутане в системата и точно то ме накара да искам да променя нещо.
Не мисля, че лекарите са лоши хора и вярвам, че те самите са ограничени от обстоятелствата на публичната здравна система. Системата в България е създадена да лекува реактивно, тоест вече заболелите, с протоколи за „масата“, а не с мисъл за конкретния човек. Няма достъпна, надеждна информация за пациентите и няма поддържаща подкрепа за тези, които след щитовидно или онкологично заболяване се оказват изолирани. Приема се за даденост: щом много хора минават през това, значи всичко е наред. За мен това е аларма, а не факт, с който да се примиря.
За мен най-стряскащото е, че според статистиката 1 от 5 жени има хормонално нарушение. Това показва колко много жени носят товара на хронично заболяване, което нарушава качеството им на живот. Аз лично смятам, че здравната промоция трябва да е част от всяка здравна система през 21 век, тъй като имаме ресурсите за това, но липсва желанието. Най-тревожното е, че тези заболявания, когато не се лекуват, могат да водят до усложнения: инсулинова резистентност, безплодие, депресия и други. А в България ендокринните заболявания са много и растат всяка година и не смятам, че е налудничаво да се изискват профилактични прегледи на щитовидната жлеза.
Най-големият проблем според мен е, че здравето на щитовидната жлеза не се разглежда цялостно и не се препоръчва интегративен подход за справяне със симптомите. Разбира се, това не изключва медицинско лечение. Но ако в лекарския кабинет се говореше и за насоки по храненето, а пациентите разбираха по-добре механиката на хормоналните проблеми, симптомите биха могли да се облекчат с подходящите методи. А те са прости: сън, спокойствие, навици, начин на хранене, спорт. Това е адски просто, но системата е направена така, че да обърква повече, отколкото да отговаря на въпроси или да улеснява.
Това е и мисията на Aether, в отговор на това, че в социалните медии е пълно с псевдогурута, които искат да припечелят на гърба на пациентите и могат да разпространяват опасна за тях информация. Целта на Aether е да се бори с това. Истината е, че моите проучвания показват, че пациентите имат нужда от качествена и надеждна информация, която да не е написана на академичен език, а на обикновен, общочовешки език. Имат нужда и да знаят към кого да се обърнат и къде могат да намерят телефони, ресурси и актуална информация за болници, специалисти и така нататък.
Друго важно нещо, което забелязах и с което лично съм се сблъсквала, е, че около хормоналните заболявания има сериозна стигма и газлайтинг, което създава чувство на социална изолация. Пациентите често минават сами през симптомите си и това създава пропаст и самота. Бих искала и близките да са информирани и по-търпеливи към пациентите и ще търсим начини да ги информираме. Често и лекарите казват: „Можеш да живееш с това.“ Да, на практика е така, но това изисква да промениш навиците и приоритетите си и да започнеш да се грижиш повече за себе си.
Aether Holistics е фондация в обществена полза, регистрирана в началото на 2026 г. Влагаме много личен и доброволен труд, за да изградим система, която да бъде гръб на пациентите. Изграждаме я стъпка по стъпка, с много любов, с малък екип, с доброволци и със специалисти, които са по-прогресивни и прегръщат идеята и мисията. Създадохме и общност, Aether Circle, която тепърва ще развиваме като пространство за жени, които знаят какво значи да носиш невидима диагноза. Ще организираме събития и срещи, за да изграждаме това заедно.
