Зад всяка диагноза стои и психологична история, която рядко се чува в кабинета на ендокринолога. Затова в Консултативния борд на Aether Holistics има специалист, който ни помага точно в това пространство: клиничният психолог Петър Панталеев.
Петър има бакалавърска степен по психология и магистърска по клинична психология. Специализирал е интегративна психотерапия и психосоматика в Института по психосоматика и интегративна психотерапия, а дипломната му работа е посветена на интегративния подход при пациенти с тиреоидит на Хашимото. Работи индивидуално с хора с хронични и автоимунни заболявания и онкологични диагнози. Участвал е и в панели и конференции по метаболитно здраве, обезитет и превантивна медицина. Попитахме го как гледа на работата си и какво би казал на жените, които се колебаят дали да потърсят помощ. Отговорите са негови, леко съкратени и редактирани.
Изборът на клиничната психология не беше само академичен. Израсна от убеждението ми, че страданието има смисъл, който заслужава да бъде разбран, а не само облекчен. Още в началото на практиката си забелязах, че хората с физическа диагноза носят и цяла психологична история, която често остава неназована и рядко се адресира от медицинската система.
При Хашимото и онкологичните заболявания на щитовидната жлеза тази история е особено сложна. Диагнозата идва неочаквано, променя представата за самия себе си и поставя въпроси, на които нито лекарят, нито близките имат готов отговор: Защо точно сега? Какво означава това за живота ми? Как продължавам оттук? Работя именно в пространството между медицинската грижа и психологическата реалност на човека.
Най-много ме мотивира всеки човек, при когото терапията е променила не само как се чувства, но и как се лекува, как общува с лекарите си и как живее с болестта: като част от живота, а не като негов край.
Работя в интегративен модел. Това означава, че не следвам механично една школа, а съчетавам методи според клиничната картина и нуждите на конкретния човек. С хора с Хашимото и онкологични заболявания използвам:
Работата ми е травма-информирана и ресурсно ориентирана. Преди да се влезе в по-дълбок процес, първо се изгражда стабилност: регулация на нервната система, вътрешни ресурси, усещане за безопасност в терапевтичната връзка. Това е особено важно при онкологична диагноза, където психичното натоварване е интензивно и процесът трябва да се дозира внимателно.
Психо-емоционалното състояние е начинът, по който човек преживява и регулира вътрешния си свят: емоциите, мислите, телесните усещания и отношенията с другите. То не е абстракция. Оставя следи в съня, в нивата на кортизол, в сърдечната вариабилност и в показателите за възпаление.
Психоневроимунологията, науката за връзката между нервната, психичната и имунната система, показва, че тялото и психиката са тясно свързани. Хроничният емоционален стрес активира хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната ос, повишава кортизола и може да поддържа състояние на възпаление. При автоимунни заболявания като Хашимото това е важен фактор, който не бива да се пренебрегва. Затова психо-емоционалното състояние не е „допълнение“ към здравето, а част от него. Хормоналните показатели могат да са добре, а човек да остава в продължителен дистрес. Тогава грижата е само частична.
Влиянието е двупосочно. При продължителен стрес симпатиковата нервна система и HPA осата остават активирани, което може да доведе до дисрегулация на кортизола. При автоимунните заболявания това е особено значимо, защото може да поддържа възпалението и да затруднява имунната регулация. На практика хората в хроничен емоционален дистрес често съобщават за по-интензивни симптоми и по-трудно придържане към лечението. Нарушеният сън, честа последица от тревожността, допълнително натоварва имунната функция и хормоналната регулация.
Качеството на живот страда и заради психологичните последствия: социална изолация, по-ниска работоспособност, обтегнати отношения с близките, загуба на усещане за смисъл и перспектива. При хора с онкологична диагноза психологичният дистрес е свързан и с по-ниско качество на живот.
В практиката си виждам няколко устойчиви теми, особено при Хашимото:
Когато това остане без подкрепа, нещата рядко стоят на място. Тревожността, която първоначално е реакция на диагнозата, може да се хронифицира. Страхът от следващата диагноза понякога води до избягване на прегледи. А хората се оттеглят от близките си, защото не искат да ги натоварват или не намират думи за случващото се, и изолацията задълбочава страданието.
Представителен за мен е случаят на жена на около 40 години с Хашимото, диагностицирана две години преди да потърси помощ. Хормоналните ѝ показатели са относително стабилизирани, но тя е изтощена, тревожна и отдалечена от живота, който е водила. Казва: „Всичко е наред по изследвания, но не се чувствам добре.“ Тази фраза е показателна.
В началото се очертават хронична тревожност, организирана около следващото изследване, усещане за загубена идентичност (тя е свикнала да функционира на високи обороти, а тялото вече не ѝ позволява) и дълбока трудност да поиска помощ или да намали темпото, без да се чувства виновна. Работим на няколко нива: стабилизиране на нервната система, работа с убежденията, които поддържат свръхотговорността и самокритичността, и по-дълбоко изследване на историята ѝ: откъде идва убеждението, че стойността ѝ зависи от продуктивността ѝ.
Промяната не е драматична и не е бърза, но е конкретна. Тя започва да различава физическата умора от емоционалното изтощение, поставя граници там, където преди е функционирала на автопилот, и променя отношението си към тялото: от враждебност и разочарование към нещо по-близко до сътрудничество. Тревожността около изследванията не изчезва, но вече не организира целия ѝ живот.
Разграничението между „основна грижа“ и „допълнение“ отразява остарял модел, в който тялото и психиката се третират като независими системи. Биопсихосоциалният модел, въведен от Джордж Енгел през 1977 г., гледа на здравето като резултат от взаимодействието между биологични, психологични и социални фактори. Лечение, което адресира само биологичното, е непълно.
Изследванията показват, че психотерапевтичната подкрепа при тези групи пациенти може да подобри тревожността, депресията и качеството на живот. На практика включването на психолог в мултидисциплинарния екип помага на хората да следват лечението, да общуват по-ясно с лекарите си и да вземат информирани решения. Когато психологичната грижа е „допълнение“, тя се търси в криза, когато вече е закъсняла. Когато е вградена от самото начало, тя е превантивна и подкрепяща.
Точно тази позиция ме привлече към Aether Holistics: че пациентът с Хашимото или онкологично заболяване на щитовидната жлеза не е само медицински случай, а човек с история, с отношения, с вътрешен свят, разтърсен от диагнозата. Ролята ми в екипа е да работя с психо-емоционалното измерение на заболяването: да откривам психологичните фактори, които поддържат или задълбочават симптомите, да подкрепям адаптацията към диагнозата и да изграждам вътрешни ресурси за справяне. Работя в координация с останалите специалисти, защото при тези заболявания изолираната интервенция, само медицинска или само психологична, не е достатъчна.
Колебанието е разбираемо. Търсенето на психологична помощ изисква да признаеш, че нещо не е наред, а това е трудно за хора, свикнали да се справят сами.
Психологичната помощ не е за хора, които не могат да се справят. Тя е за хората, които са се справяли твърде дълго и твърде сами и са стигнали до точката, в която самото справяне е станало изтощително. При хронично заболяване като Хашимото или онкологична диагноза търсенето на подкрепа не е слабост, а разумно решение. Хората, които получават психологична подкрепа в хода на лечението, по-често се справят по-добре не само емоционално, но и медицински: следват по-последователно терапията и общуват по-ефективно с лекарите си.
И едно практическо наблюдение: повечето хора, дошли при мен с колебание, казват в някакъв момент, че съжаляват само за едно. Не че са дошли, а че са чакали толкова дълго. Моментът да потърсите помощ не е, когато вече не издържате. Той е сега, преди да сте стигнали дотам.
Aether Holistics предоставя информация с образователна цел. Съдържанието в тази статия не е медицински съвет и не замества консултацията с квалифициран специалист.
Зад всяка диагноза стои и психологична история, която рядко се чува в кабинета на ендокринолога. Затова в Консултативния борд на Aether Holistics има специалист, който ни помага точно в това пространство: клиничният психолог Петър Панталеев.
Петър има бакалавърска степен по психология и магистърска по клинична психология. Специализирал е интегративна психотерапия и психосоматика в Института по психосоматика и интегративна психотерапия, а дипломната му работа е посветена на интегративния подход при пациенти с тиреоидит на Хашимото. Работи индивидуално с хора с хронични и автоимунни заболявания и онкологични диагнози. Участвал е и в панели и конференции по метаболитно здраве, обезитет и превантивна медицина. Попитахме го как гледа на работата си и какво би казал на жените, които се колебаят дали да потърсят помощ. Отговорите са негови, леко съкратени и редактирани.
Изборът на клиничната психология не беше само академичен. Израсна от убеждението ми, че страданието има смисъл, който заслужава да бъде разбран, а не само облекчен. Още в началото на практиката си забелязах, че хората с физическа диагноза носят и цяла психологична история, която често остава неназована и рядко се адресира от медицинската система.
При Хашимото и онкологичните заболявания на щитовидната жлеза тази история е особено сложна. Диагнозата идва неочаквано, променя представата за самия себе си и поставя въпроси, на които нито лекарят, нито близките имат готов отговор: Защо точно сега? Какво означава това за живота ми? Как продължавам оттук? Работя именно в пространството между медицинската грижа и психологическата реалност на човека.
Най-много ме мотивира всеки човек, при когото терапията е променила не само как се чувства, но и как се лекува, как общува с лекарите си и как живее с болестта: като част от живота, а не като негов край.
Работя в интегративен модел. Това означава, че не следвам механично една школа, а съчетавам методи според клиничната картина и нуждите на конкретния човек. С хора с Хашимото и онкологични заболявания използвам:
Работата ми е травма-информирана и ресурсно ориентирана. Преди да се влезе в по-дълбок процес, първо се изгражда стабилност: регулация на нервната система, вътрешни ресурси, усещане за безопасност в терапевтичната връзка. Това е особено важно при онкологична диагноза, където психичното натоварване е интензивно и процесът трябва да се дозира внимателно.
Психо-емоционалното състояние е начинът, по който човек преживява и регулира вътрешния си свят: емоциите, мислите, телесните усещания и отношенията с другите. То не е абстракция. Оставя следи в съня, в нивата на кортизол, в сърдечната вариабилност и в показателите за възпаление.
Психоневроимунологията, науката за връзката между нервната, психичната и имунната система, показва, че тялото и психиката са тясно свързани. Хроничният емоционален стрес активира хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната ос, повишава кортизола и може да поддържа състояние на възпаление. При автоимунни заболявания като Хашимото това е важен фактор, който не бива да се пренебрегва. Затова психо-емоционалното състояние не е „допълнение“ към здравето, а част от него. Хормоналните показатели могат да са добре, а човек да остава в продължителен дистрес. Тогава грижата е само частична.
Влиянието е двупосочно. При продължителен стрес симпатиковата нервна система и HPA осата остават активирани, което може да доведе до дисрегулация на кортизола. При автоимунните заболявания това е особено значимо, защото може да поддържа възпалението и да затруднява имунната регулация. На практика хората в хроничен емоционален дистрес често съобщават за по-интензивни симптоми и по-трудно придържане към лечението. Нарушеният сън, честа последица от тревожността, допълнително натоварва имунната функция и хормоналната регулация.
Качеството на живот страда и заради психологичните последствия: социална изолация, по-ниска работоспособност, обтегнати отношения с близките, загуба на усещане за смисъл и перспектива. При хора с онкологична диагноза психологичният дистрес е свързан и с по-ниско качество на живот.
В практиката си виждам няколко устойчиви теми, особено при Хашимото:
Когато това остане без подкрепа, нещата рядко стоят на място. Тревожността, която първоначално е реакция на диагнозата, може да се хронифицира. Страхът от следващата диагноза понякога води до избягване на прегледи. А хората се оттеглят от близките си, защото не искат да ги натоварват или не намират думи за случващото се, и изолацията задълбочава страданието.
Представителен за мен е случаят на жена на около 40 години с Хашимото, диагностицирана две години преди да потърси помощ. Хормоналните ѝ показатели са относително стабилизирани, но тя е изтощена, тревожна и отдалечена от живота, който е водила. Казва: „Всичко е наред по изследвания, но не се чувствам добре.“ Тази фраза е показателна.
В началото се очертават хронична тревожност, организирана около следващото изследване, усещане за загубена идентичност (тя е свикнала да функционира на високи обороти, а тялото вече не ѝ позволява) и дълбока трудност да поиска помощ или да намали темпото, без да се чувства виновна. Работим на няколко нива: стабилизиране на нервната система, работа с убежденията, които поддържат свръхотговорността и самокритичността, и по-дълбоко изследване на историята ѝ: откъде идва убеждението, че стойността ѝ зависи от продуктивността ѝ.
Промяната не е драматична и не е бърза, но е конкретна. Тя започва да различава физическата умора от емоционалното изтощение, поставя граници там, където преди е функционирала на автопилот, и променя отношението си към тялото: от враждебност и разочарование към нещо по-близко до сътрудничество. Тревожността около изследванията не изчезва, но вече не организира целия ѝ живот.
Разграничението между „основна грижа“ и „допълнение“ отразява остарял модел, в който тялото и психиката се третират като независими системи. Биопсихосоциалният модел, въведен от Джордж Енгел през 1977 г., гледа на здравето като резултат от взаимодействието между биологични, психологични и социални фактори. Лечение, което адресира само биологичното, е непълно.
Изследванията показват, че психотерапевтичната подкрепа при тези групи пациенти може да подобри тревожността, депресията и качеството на живот. На практика включването на психолог в мултидисциплинарния екип помага на хората да следват лечението, да общуват по-ясно с лекарите си и да вземат информирани решения. Когато психологичната грижа е „допълнение“, тя се търси в криза, когато вече е закъсняла. Когато е вградена от самото начало, тя е превантивна и подкрепяща.
Точно тази позиция ме привлече към Aether Holistics: че пациентът с Хашимото или онкологично заболяване на щитовидната жлеза не е само медицински случай, а човек с история, с отношения, с вътрешен свят, разтърсен от диагнозата. Ролята ми в екипа е да работя с психо-емоционалното измерение на заболяването: да откривам психологичните фактори, които поддържат или задълбочават симптомите, да подкрепям адаптацията към диагнозата и да изграждам вътрешни ресурси за справяне. Работя в координация с останалите специалисти, защото при тези заболявания изолираната интервенция, само медицинска или само психологична, не е достатъчна.
Колебанието е разбираемо. Търсенето на психологична помощ изисква да признаеш, че нещо не е наред, а това е трудно за хора, свикнали да се справят сами.
Психологичната помощ не е за хора, които не могат да се справят. Тя е за хората, които са се справяли твърде дълго и твърде сами и са стигнали до точката, в която самото справяне е станало изтощително. При хронично заболяване като Хашимото или онкологична диагноза търсенето на подкрепа не е слабост, а разумно решение. Хората, които получават психологична подкрепа в хода на лечението, по-често се справят по-добре не само емоционално, но и медицински: следват по-последователно терапията и общуват по-ефективно с лекарите си.
И едно практическо наблюдение: повечето хора, дошли при мен с колебание, казват в някакъв момент, че съжаляват само за едно. Не че са дошли, а че са чакали толкова дълго. Моментът да потърсите помощ не е, когато вече не издържате. Той е сега, преди да сте стигнали дотам.
Aether Holistics предоставя информация с образователна цел. Съдържанието в тази статия не е медицински съвет и не замества консултацията с квалифициран специалист.
